Ние се престихме в Кенуик напълно и сме били тук за седмица вече. Преместването беше сравнително лесно благодарение на семейството на Тайсън който ни помогнаха много. Ние сме били много заети най-вече с работа и не сме имали много време да се радваме на апартамента ни.Много е добре да сме тук отново чустваме се като у дома си, но ни липсва Уенатче особено на мен липсва ми работата ми, чудесните ми колеги нашия клон в църквата и децата които учех в неделното училище. Ние сме много щастливи да бъдем близо до семейство и приятели.
неделя, 20 април 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментара:
Тъкмо се чудех какво става с вас. Радвам се, че успешно сте се преместили. Кога тръгваш за България? Нямам търпение да се видим!
Публикуване на коментар